Искаше й се всичко да е като в приказките, дори самият живот,  дори любовта й… Уви! В реалността такива неща не се случваха. Тук беше тъпо, мрачно, сиво ежедневие, което я стискаше за гърлото, хилише се в очите й и забиваше понякога нож в гърба й. Стисна зъби, не мисли дълго  и се появи във виртуала – там, където можеше да мечтае, да казва свободно какво чувства, да твори, да чете, да слуша музика, да има приятели… Е, едни я приемаха, някои - не, друти я харесваха, трети я плюеха, но тя стоеше, учеше се, потапяше се в друг свят, плуваше във водите му и се опитваше за размахва крила за полет. Дори тайно се надяваше да срещне сродна душа, за да разбере, че и тя е човек. Не чака дълго…
            Един ден някой просто се усмихна и се настани трайно в личните й съобщения. Прие го, отвърна му и изпрати клип с името “Приятелството е магия”. О, той само това чакаше и тя получи букет от цветя със страхотна мелодия. Писмата заваляха. Жената говореше за себе си, споделяше, искаше съвети за поезия, за проза, за хората, за проблемите си... В началото имаше само линкове към невероятни мелодии на китара, а после мъжът отговори на въпросите й, след това изпрати теми и идеи за разговори с музика и приказки… Тя се захласна и дотолкова свикна с него, че сутрин още със ставането си от леглото, пускаше компютъра, влизаше в сайта и му “сипваше кафе”, придружено с някое стихче. Вечер пък не си лягаше, докато не му пожелае “лека нощ” с целувка или прегръдка… Той само се усмихваше.
            Времето минаваше, а тя все чакаше да научи нещо интересно, той да изпрати своя снимка или да й каже поне името си, дори да й даде телефонен номер. Нищо такова не се случваше. На няколко пъти направи намек под формата на шега, но човекът избягваше да отговаря и вместо това изпращаше клип, който тя му беше пускала преди. Толкова ли беше зает или искаше да й каже, че пази нейните неща? Защо я избягваше? Болен ли беше, белези ли имаше по тялото си, женен ли беше, страдаше от комплекси ли или може би не беше мъж? Всичко това я измъчваше...
            И един ден той просто изчезна. Спря да пише, спря да влиза в сайта. През главата й минаха хиляди притеснения. Започна да гадае какво ли не, дори че го е обидила с нещо.  Въобразяваше си, че е заминал някъде, където няма достъп до интернет, после реши, че е видял друга нейна снимка някъде, където тя изглежда по-стара и по-пълна, след това си помисли, че вече си има друга на сърцето… Главата я болеше, сърцето й туптеше заради някакъв непознат, който я заряза във виртуала като ненужна вещ. Стана й криво, болно, тъпо. Не знаеше какво иска, какво чака? По дяволите! Приятелство ли беше това? Трябваше да се махне, да се изтрие, да забрави, но не можеше. Това беше нейният живот, нейният смисъл, нейният свят, друг си нямаше. Никъде не ходеше, с никого не говореше, с никого не споделяше. Спря дори да слуша музиката, която двамата обичаха... Къде да го открие? Как?... Боже,  а защо? Започна да се съмнява в себе си и стигна дотам, че цялата тая работа е може би само един сън или просто нейна фантазия...
            Не разбра как се изниза месец в мълчание. Потърси профила му и откри, че е влизал в сайта, че е жив и здрав... Защо тогава не се обаждаше? Нима някой му беше казал нещо лошо за нея и той бе повярвал? Нима беше я забравил? Замря… Душата я заболя… Краката й се подкосиха… Що за късмет имаше? Какво да прави? Къде да дене гордостта си?... За смях ли трябваше да стане?
            Не се стърпя и му писа: “Здравей! Радвам се, че си тук, че те има!... Липсваше ми!”.
            Той се усмихна и отговори: ” О!…Извинявай! Бях в чужбина по работа... Благодаря ти за търпението!... Сега наистина повярвах в приятелството ни!... За останалото – времето само ще покаже... И, моля те, спри да си мислиш глупости!” ...  Думите му бяха искрени и придружени с линк към клип, под който стоеше надпис “С тази песен те прегръщам!”...
            Тя беше вече щастлива... Не търси дълго, намери анимационна картинката и му я изпрати. Беше един пощенски плик с много целувки, които „говореха” за себе си много…                                    

Рая Вид, 06.05.2014