Отново ме стягат гърдите отляво,
отново за теб сърце ме боли...
От шишето с ракия отпивам направо
и проклиням дори и лошите дни.

Тъжно поглеждам твоята снимка 
и виждам, че ме гледат твойте очи!
До вчера ти беше мойта любимка,
от днес си хартия която мълчи! 

До вчера смехът ти край мене звучеше
и гласът ти слушах в захлас...
Като звезда пътеводна за мене блестеше,
но угасна...И в тъмното сам останах аз!

Сега тъжни гримаси ми прави лицето,
а в душата ми е пълна бъркотия...
И се чудя, защо за тебе боли ме сърцето,
щом за сърцата казват, че просто били карантия!