Човек обича толкова неща,
но винаги ли всичките ги има?
А аз обичам тебе, ала на -
душа далечна си необозрима...
Нали си с мене - само в моя сън!
В живота ми не може да те има!
И пак е лято, пеят птици вън ...
Без тебе как да бъда аз щастлива...
И сякаш, че в сънят съм жива само.
Макар да съм и с тяло, и с душа...
А тебе просто на света те няма,
но те обича мойта същина!
Съдбата обща в светове различни,
да бъдем ние двама отреди!
Но с тебе си останахме обичани,
макар животът да ни раздели.
Човек обича толкова неща!
Не може просто всичките да има...
А истинските - даже и смъртта,
не знае от сърцата как да взима!
Антоанета Александрова