До мен достигаш - 
само като ехо.
(Дочувам те и вярвам, че те има.)
Или пък
като полъх те усещам -
(тогава съм и силна, и ранима).

И хукват пред очите ми картини,
рисувани в мечти
и полусън...
Прехвърлям разстояния, години
и правя крачка -
в тъмното навън.

И тръгвам с мисълта си 
да те търся -
през всички граници и хоризонти...

Поглеждам към Небето
и се кръстя.
А то разбира
за какво се моля.