Не се научих да не те обичам.

Не се научих да не докосвам.

Не мисля, че аз мога да отричам-

отдавна знам, че ти ме омагьоса.

Не се научих да не те желая.

Не мога от съня си да те махна.

Сама пред себе си аз трудно ще призная,

че ти завинаги сърцето ми открадна.

И някак знам се вплете в мойте мисли,

в душата ми без да ме питаш настани се.

Дори на малките неща единствено ти даваш смисъл.

Когато съм без теб във нищото увисвам.

Защото  само ти ме караш да мечтая,

да вярвам в бъдещето и да се надявам.

Къде без теб ще бъда май дори не зная.

Завинаги аз твоя си оставам!

Таня Симеонова

09.06.2014 г.