Понякога си мила и добра,
понякога гнева ти не прощава.
Аз искам да те помня все така,
а не така каквато си тогава.

Наистина са твоите слова
заклещени във моята забрава,
забити в мен като стрела,
усещам, но не виждам края...

А можеше да се посмеем
усмивка само даж\' дори,
а не във себе си да тлеем,
покрити със безброй сълзи.