Малки дири остави в душата,
скъта огън в очите ми -
търсещи, питащи, тебе очакващи.
До болка е истина желанието,
но пак ми се струва мираж.
До бездихание усещам те,
а ръцете ти оставят следи.
Всеки път частица от мен отнасяш -
а после ми връщаш река.
Всеки път без дъх ме оставяш -
а после ми носиш небе.
Всяка мисъл към тебе ме води,
всяка дума изричам за теб.
Всеки ден си броя часовете,
които са моите крачки към теб.
Тук си и те няма -
като спомен, мирис, тъга.
Тук до мен си и пак си измамен -
само глас в тихата нощ...