Надеждата последна си отива

след всяка неизпълнена мечта,

след всяка дума казана на криво,

след всеки залез в глуха самота.

След нея не остава даже спомен.

Остава само нашата тъга.

Не търсим нищо в този свят огромен.

Не чакаме да дойде пролетта.

Не вярваме във нищо и не молим.

А още някъде във нас боли.

Макар душата бавно да си тровим

не се опитваме да бъдем по-добри.

Не знаем как да бъдем пак щастливи.

Във изгрева не търсим красота.

Надеждата когато си отива

във нас остава само празнота…

Таня Симеонова

09.06.2014 г.