Не е измама залезът. Не е.
А този морав цвят таи загадка.
И пада моят ден на колене -
под звуците на вечерна камбана.
Отнякъде, от хоризонта мътен,
със бавен ход е тръгнала Смъртта.
Ушите ми долавят като тътен
тревожните сигнали на нощта...
Какво ще бъде идното, оттатък? -
(Дори Небето в този миг мълчи.)
Тук тялото остава. А душата
към неизвестното ще полети.