Подреждаме си дните във години...
Годините подреждаме в живот.
А времето във оня век роди ни
за мъка в поднебесния ни свод.

Живота ни прилича на корито,
с което газим в мътната вода.
Къде открито или пък на скрито
влошаваме си водната среда.

В това корито всичко ние носим-
от първия та до последен ден.
С молитви тежки щастието просим
в свето противно лош и променен.

И плуваме със тоз живот-корито,
към своя край отрано предрешен.
С течението под водата скрито
и целият ни свят е застрашен.

Валят ни дъждове студени, люти
и мълнии проблясват над вода.
А наште силни викове нечути
потъват във водата без следа.

Остане ли коритото ни цяло
през бурите и люти дъждове,
ще се преселим- то се е видяло,
в алеите на гробни градове.