Животът
със своя естествен похват
през пръсти изтича.
Поглеждам назад -
косите ми той е прошарил
и моите плещи натоварил
с безброй безпокойства
и трудни решения,
със сълзи горчиви
и много лишения,
с изгубени каузи,
сърдечни терзания,
с пропуснати ползи
и оправдания.

Но даже такъв да е -
лош, многострадален
и щастие дал ми е.
Показа ми път изначален,
трънлив, но пък верен
към ново начало,
към живот достоверен,
за който мечтая
и чакам, и зная-
тоз даже да свърши
очаква ме рая.