Докоснах кожата
като коприна
и сякаш ток
от тебе в мен премина,
и сякаш беше
между нас динамо...
Неземна радост
върху нежно рамо.
Докоснах устните ти
с длан пламтяща,
гърдите ти усетих:
лава вряща...
И вярвахме:
това бе вече рая...
Защо ли, боже,
там не беше края?
Че дива злоба
после ни разкъса,
и ад забравен се яви,
възкръсна.
И болни птици,
и отровни змии,
към нас протягат
ненаситни шии.