Не желая да съдя друга душа, но много трудно постигам това, за миг ме поглъщат гнева, яростта и казвам ужасно отровни слова. Защо ме принуждавате да съдя? Нима не знаете, че ми тежи&nbsp; опитвам се обидата да пъдя, но писна ми от вашите лъжи. Защо ме тровите със вашите проблеми и с кривата ви грешна справедливост? Защо поставяте ме пред решения и дилеми? Защо погубвате ме с вашта горделивост? Защо си мислите, че съм ви длъжна, че грешките ви трябвя да изстрадам? Нима не виждате - съдбата ви го връща и не желая вместо вас да се разкайвам?! Недейте егото да си боготворите и само личният комфорт да ви е важен, защото лоша карма ще си сътворите, животът ви ще стане много сложен.