Дори не питам откъде се връщаш.
(Въпросите на косъмче висят.)
Пристъпвам и безмълвно те прегръщам.
Остава \"Вчера\" някъде назад.

Къде си бил, е минало. И тленно.
Сега мигът пулсира в теб  мен.
Заравям ревност-въгленче под пепел
и бликва изгревът на моя ден.

Но няма да узнаеш как боли -
до най-дълбокото на същината ми...

Навън започна тихо да вали.
Като сълзи са капките в стъклата.