Аз не знам помежду ни какво е!
Не питам, не смея да ровя,
истината е само за Бога.
Но знам всичко се слива
в едно име общо и на всеки
е известно, то е, Обич!
Приемеш ли я, отварят се
портите Райски, подминеш
ли пътят сърцат, те следват
огньовете Адски.
Умира ли завинаги любовта ни?
Умира без капка вода,
умира без къшей хляб!
И само словото ни остана
но как, питам се как
с пресъхнало гърло се говори!?
И с китки до кокал от времето
оглозгани, как се протягат ръце
за помощ!?
А останките змии ги нападат ...
И стигаме в страдания до ада,
че обич съхраняваме в сърцата си.
Както камилите пазят своите запаси,
за туй в пустините са само оазиси.
А Бог ни е дал Рая-
почва, небе, слънце и дъжд.
(тяло, душа, страст и блаженство)
\"Колкото повече, толкова повече!\"
Кажи сами ли избираме своя път?