Миниатюрна мисъл, неузряла

в мен тази нощ се вмъкна и полепна.

Започна да расте, да избуява,

и дръзко, съблазнително зашепна.

Затърси после в синкавия мрак 

сърцето ми, намери го, сниши се,

невинно уж заклепа, даде знак

(поканата за флирт с очи се пише).

Немирница! Така и не се кротна.

Закача ме, дивя и гъделичка...

И дебна ме - същинска хитра котка,

и цяла нощ със мене се боричка.

На сутринта в ръката ми напъха

молив и лист, и рече ми: Пиши!

Хартията под пръстите запърха,

разбрах тогава, мисълта... бе ти.