Вселената беше обширна и никой не знаеше с точност колко планети имаше, а и да знаеше, не беше сигурен дали на тях има живот или не. Това обаче не спираше хората, живеещи на планетата Земя или извънземните да търсят контакти, да се обучават, да обменят опит, да пътуват където и както могат. Съществуваше една Междупланетна организация за контрол на полети, за разпределение на блага, за помощи на пострадали и дори за въвеждане на единен език, който беше съчетание на по-известни в целия космос думи и изрази с общо значение и носеше странното име Космиез, което беше просто съкращение на израза „космически език” Съвременните технологии бяха напреднали много и летателните кораби се движеха с различно гориво, а някои дори и със скоростта на звука и светлината. Междупланетната организация правеше от време на време проверки и изпращаше различни делегации, за да видят дали животът протича нормално на всички планети и звезди. Нейните членове можеха да се справят със сложните уреди и апарати, но бяха отговорни за равновесието на света, не вярваха само на данни и предпочитаха да видят с очите си какво и къде става… И така, веднъж събраха многобройна делегация отвсякъде - различни учени: биолози, зоолози, геолози, океанолози, различни инженери по разни машини, строителство на сгради, електроспециалисти, архитекти, лекари, химици, физици, математици, природозащитници и всякакви там от известни и неизвестни области, които владееха отлично Космиез, и тръгнаха... Корабът беше от най-съвременните и модерни и приличаше повече на хотел с голям ресторант, фитнес зали, салони за красота и масажи, игрища, клубове за танци, плувни басейни, центрове за поезия и музика и какво ли още не. Пътниците бяха доволни и не се притесняваха, че пътуват от центъра на вселената към планетата Земя. Последните сведения, които имаха бяха отпреди сто години и сега очакваха чудеса, особено в характера на хората. Искаха да са изчезнали вече там завистта, злобата, омразата, алчността, подкупите, лъжите, кражбите, убийствата… Измина почти месец от началото на експедицията и всеки момент трябваше да кацнат. От главния пилот се искаше да зададе координатите на полето около планетата. Той имаше опит, но нещо се обърка и дали защото беше ядосан на третия пилот, че го победи на шах, вместо точните данни, въведе други, без да иска, като смеси тези на луната и Земята, преплети ги с тия на Центъра за междупланетни полети, после ги събра с ония на всички галактики, раздели ги на броя на планетите и ги умножи по броя на всичките им спътници, а накрая ги повдигна на някаква звездна степен и… Всичко се обърна първо с главата надолу, после се завъртя като пумпал и след това се изстреля като стрела. чу се гръм, блесна светкавица, корабът се разтресе, затанцува около оста си и се разби в някаква скала. От него се разхвърчаха летящи чинии, на които бяха седнали учените. Направиха един кръг в различни посоки и накрая се събраха на някакво място като поляна под огромно дърво, като всеки крещеше на собствения си език, ругаеше и не се сещаше за Космиез, сякаш всички бяха попаднали в някаква лудница. Първият пилот държеше в ръцете си главния компютър и въведе в него някакви цифри, графики и таблици, а те показваха, че делегацията не се намира на Земята. Това беше друга, чужда и непозната никому планета, която се намираше в някакъв паралелен свят, където никое същество не беше стъпвало досега. Въздухът беше нормален – всеки можеше да го диша и нямаше нужда от скафандри… По-късно, много по-късно разбраха, че са попаднали на планета с приказни герои, която кой знае защо, те нарекоха Планетата на Рошльвците, но всичко по реда си… Считаха, че е измислица, че само децата си въобразяват, че съществува в сънищата им, но… тя се оказа тук е то на това място. Ами сега? Какво ще правят? Как ще се върнат? Та тук имаше само летящи метли, вещици, дракони, принцове и принцеси, зли мащехи, диви животни, вълшебни лампи и огледалца, духове, разбойници, дървени човечета и коне, златни гъски, ябълки и ключета, червени шапчици, непослушни и брадати козлета, тромави мечки, великани, джуджета, снежни кралици, стъклени планини, вятърни мелници, котараци в чизми, говорещи кучета, глупави вълци, дядови ръкавички и репи, дървени коне, грозни жаби, глупаци и юнаци с калпаци, стари баби, елфи, феи, магьосници, диви животи, самодиви, пеещи магарета, прасета братлета, няколко петлета и кой знае още какви омагьосани същества... Всички извънземни бяха уплашени от неизвестното, което предстоеше, а обитателите на тази планета – още повече. Криеха се мужду дърветата, влизаха от приказка в приказка, обръщаха нещата с главата надолу и навсякъде се случваха невероятни неща. Учените не издържаха и решиха накрая да изследват всичко. Грабнаха лупи, телескопи, микроскопи, метри, колби, жици, звънчета, разни там течности и прахчета, апарати, сметачни линийки, телефони, микрофони, клещи, чукове, отверки, ленти, топки, грамове, тежести... и разхвърлиха всичко по земята. Приказните герои не бяха виждали такива неща и страхливо пристъпяха напред. Извънземните ги видяха и започнаха да ги питат дали знаят космическия език: - Космиез? - О, разбира се! Имаме много животни с косми и козина – отвърнаха местните и доведоха първо мечката и лъва. Те се потупаха по гърдите и изреваха силно. - Вие сте роши? – попитаха отново гостите, което значеше „лоши”, но получиха отговор такъв: - Не сме рошави, така сме родени – това ни е облеклото, а ревът е поздрав и сила. Вие сте лоши, защото ни объркахте живота... Вървете си! Извънземните не разбираха, гледаха се и повтаряха думите „роши” и ”лоши”, после ги обръщаха насам–натам, кръстосваха ги, смесваха ги и накрая получиха от всичко нещо като „рошльовци”. Така решиха, че се казват обитателите и така си остана. От ден на ден обаче нещата се влошаваха. Драконите започнаха да кръжат наоколо и искаха да се бият с чуждите, но те не разбираха от войни, а бяха свикнали да бъдат полезни с нещо на другите. Чуждите гледаха нещата като на филм в пространствени измерения и се чудеха как може да има все още такива планети във вселената. После свикнаха, защото този приказен свят им се стори много забавен, интересен, разтоварващ и те сякаш се превръщаха постепенно в деца. Дотолкова им хареса всичко, че започнаха да се влюбват във вещиците и феите, като ги смятаха за някакви супер учени, познаващи тънкостите на природата и можещи да се справят с всичко, дори повече от тях самите. Целта им беше да поискат след време някакви материали или уреди, за да могат да си построят отново космически кораб и да се върнат в Междупланетния център. Тук просто те нямаха никаква връзка със с местата , където живееха. Принцесите и принцовете от своя страна пък харесваха учените, защото им беше омръзнало да се возят на обикновени каляски, да яздят коне, да се борят с вятърни мелници или да ходят на балове. Те просто искаха да бъдат в друг свят, на друго място и да видят нови чудеса. Никой не знаеше докъде ще стигне това положение, но един ден на Баба Яга и писна всичко, защото вече нямаше предишната си сила над другите, тайно научи езика Космиез, отиде при извънземните и каза: - Ще ви помогна да се върнете във вашия свят. Съберете си летящите чинии тук под дървото точно в полунощ, когото луната е кръгла като тава. Гостите се съгласиха и бяха в уреченото време всички заедно. Изненадаха от това, което видяха след това. На поляната имаше огън, а върху него огромен казан. От него се носеха разни пари с различни цветове - сини, лилави, розови, зелени, жълти, червени. Наоколо миришеше на непознати билки и цветя. Баба Яга започна да взима една по една летящите чинии и да ги хвърля във кипящата течност, а те една след друга се разтопяваха. После тя яхна някаква метла с много дълга дръжка, като обикаляше непрекъснато над огъня и мърмореше странни и непознати думи от рода на: - Ала -бала, тинтири–минтири, иди ми-дойди ми, джаста -праста, уф-муф, друс, трала-ла, дяволи проклети дайте ни крилете! Небето затрещя, засвятка и грозната баба накара всички да се хванат за ръце, да обикалят врящия казан и да повтарят казаното след нея цели тринадесет пъти. Всички сториха исканото. След последната дума се изви силен вятър и незнайно как за един миг извънземните учени заедно с пилотите и роботите се оказаха направо в Междупланетния център за всякакви проучвания. Главният секретар ги изгледа от главата до петите и ги попита на Космиез: - Вие как се озовахте тук? Нали заминахте за планетата Земя? Докладвайте! - Пристигнахме с тинтири-минтири и ала-бала – отвърнаха в едни глас те. - А какво е това същество? Чак тогава всички видяха, че с тях е и Баба Яга. - Аз съм разказвачка на приказки – побърза тя да се представи и започна първо ей тази приказка за разказва, а после и всички останали, които знаеше от Планетата на приказните герои. Така върна жителите на целия космически свят в детството им, а вселената стана цялата един приказен свят.