Българската, наша, черга родна,
разтупват - обявяват за свободна!
Един я дърпа, друг пък я изтиква...
Уж всички я приемат за реликва.
От дърпане горката се разнищва!
Зад нишките и сурогат се вкисва...
Излагат я на всякакви стихии,
заливат я с невиждани помии!
А цветовете и – мечта красива,
превръщат се в пихтия - някак сива...
Преливат се зелено и червено,
оранж, и жълто, синьо, и пембено...
Не си личи, че беше с пъстри шарки,
със идентичност - светещи и ярки.
Но който черга да тъче не може,
от де да знае, как се пази, Боже!?
А онзи, дето само я развява
и мисли, че се цвят с боя създава -
не знае, че за цветове красиви
във вътъка са слагат цветни сили.
И вярва, че тъкачното кросно -
използва се за сплашване - дърво.
А не е чувал даже, че платното
на чергата се вие на кросното.
За нищелки, совалка и основа,
решава, че са му награда нова.
Прибира си ги в джоба, за из път,
но чергите без тях не се тъкат!
А чергата, не се ли дотъче,
разнищва се, прилича на менте...
Постелята от нея е корава!
А за завивка - даже и не става!
Антоанета Александрова
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me