Забягнаха и псетата, и вълците,
за тях днес, страшна е България,
през зимата, в студа суров,
преминаха през Дунав за Румъния!
Такова чудо никога не е било!
През турско, по леда сковал реката,
минавали са да живеят по-добре
в балкана и във равнината.
Дори и хъшовете се завръщали
при майка и родина, дом,
а днес те бягат като вълците,
да търсят своя нов подслон.
Юнакът смел по нашите балкани,
отдавна мит е, само сън,
вълкът не ближе люти рани
и самодивите отдавна са навън.
Останал само беден, днес народа,
глава превел пред нови врагове,
мълчи и робството си чака,
за срам на свойте синове.
Петър Пацев