Плач на китара, изоставена
със струни от болка копнеж и срам.
Мелодия, почти забравена,
докосва ме със спасителна длан.

Многоточията от делниците сиви
в неуверени звуци, в стих се разливат.
Звуци ту нежни, ту ураганно диви,
в плачът на китарата се сливат.

Плач на китара, изоставена,
изхабени струни, покрити  с прах,
Една песен- почти забравена,
с въздишки безсмислени слушах и горях.