Не е вярно, че има забрава.*
С тази мисъл заспивам сега 
и се мъча докрай да повярвам,
че за тебе съм лъч светлина. 

Все си спомням мига на сбогуване -
ти си тръгна без думи дори,
но защо ли в съня ми нахлуваш
и оставаш  със мен до зори?

И ме буди искрица надежда,
че си хванал пак същия влак, 
който винаги тук те довеждаше...

И те чакам до залез. До мрак.