Мойто щастие просто си ти,
ей такъв - неудобен, различен.
Съвършен не желая, помни -
идеални мъже, не обичам!
Недомлъвки, това-онова
и красиво-фалшива фасада,
са нещата, които в мъжа
не харесвам и все ми присяда.
Ала ти си различен и чист,
а душата ти нежно добра е.
И прилича на чисто бял лист,
върху който перото играе.
Поетеса съм, думи редя
и ги вплитам у стихове с рима.
И поема за теб ще родя,
с благодарност, че просто те има.
Ти си моето щастие, знай -
вдъхновение мое вълшебно!
Преобръщаш и Ада във Рай,
ти си жизнено важно, потребно.
А понякога много болиш,
ала туй е от искреност, зная.
Аз такъв те харесвам и виж,
любовта побеждава накрая!