Ех, дебели глави сме -
мислите ни летят,
а с челата си чупим
и стените от смрад...
Вместо да поразчистим
от изгнилата плът,
въздуха чист да пуснем
в собствената си гръд!
Без за утре да хаем,
живи сме на инат,
в сънищата мечтаем,
друг по-хубав наш свят...
Но наяве сме кротки,
витороги овци,
нямаме даже псета,
тичат те, след ловци.
А пък стадо без куче,
вълци да го ядат,
ако не се научи
как рога да свистят!
Антоанета Александрова