Върху нещастието щастие не се гради,

не може да покълне любовта.

И няма нищо никога да се роди,

щом е посято на безкрайна самота.

Усмивка от сълзи не става, знам -

с тъга не ще събудиш радостта.

Не можеш от любов да си пиян

щом е започнала със подлостта.

Ще си отиде бързо твоята любов,

щом някой друг от мъка е сломен.

Не можеш да посрещаш изгрев нов,

с омраза щом пълен нечий ден.

Дали ще можем с теб  да си простим,

ако не чуем нечий молещ зов?

Ще спрем ли някога да се виним?!?

Отивай си! Това не е любов!

12.06.2014 г.