Имаше едно време една далечна страна, а в нея две царства. В едното беше ден, а в другото нощ, а те просто се разделяха с красив фонтан, направен от мрамор, злато и скъпоценни камъни. Майсторът беше неизвестен, но беше вложил в него цялото си умение на художник и скулптор и беше издълбал цветя, животни, дървета, звезди на различни нива, така че когато водата бликаше нагоре, светлината се отразяваше в нея, пречупваше се и преплиташе в различни дъги от много цветове, а после падаше надолу като малки водопади, разливаше върху черни и бели камъни, пенеше се и отново се издигаше. Беше приказно красиво! Освен това пееше различни мелодии, които никога не се повтаряха, но винаги омайваха малки и големи с нежността си. Учените от цял свят не можеха да си обяснят чудесата му и го смятаха за нещо омагьосано. Никой не се сещаше, че вечер около него се срещаха влюбени девойки и момци, а през деня децата огласяха околността със смеха си, фонтанът поглъщаше всичко и го отразяваше по свой невероятен начин… В едното царство живееше принц, а в другото – принцеса, но никой не знаеше нищо един за друг. Той беше тъжен, защото имаше дарбата да вижда същността на хората. Когато дойде време да си избира жена, започна да прави всяка вечер балове, да кани принцеси от различни страни, но все не ги харесваше. Едната я видя с огромна уста и реши, че не спира да говори лоши неща или разнася клюки. Друга беше с грозни големи зъби и тя стана за него страшно лакома. Трета имала дълги уши и навярно подслушваше. На четвърта пръстите на ръцете бяха криви, а това било признак за кражба. Пета бягала от отговорност, защото крачела бързо и правела дълги крачки. Шестата се оказала глупачка заради русата си коса… Принцът се отчая и постоянно ходеше до фонтана. Там въздишаше и за миг забравяше за лошите качества на принцесите. Дори не знаеше, че точно по това време, от другата страна, в друго царство, оттатък фонтана имаше една красива и умна принцеса, която също въздишаше. Тя беше скромна, срамежлива и доста притеснителна. Винаги казваше истината и това, което мисли, но се страхуваше, че хората не й вярват и затова повтаряше: - В жаба да се превърна, ако лъжа! Дните минаваха бързо, нощите се търкаляха бавно, а принцесата също не успя да си намери подходящ мъж за съпруг. Едни й се надсмиваха, че е смотана, а други се плашеха от нейната честност, трети не й вярваха. Затова тя ходеше до фонтана, за да се наслаждава поне за миг на песните и красотата му. През останалото време беше тъжна и отчаяна. Всяка вечер, точно в полунощ там се срещаха Феята на нощта и Феята на деня. Разказваха си какво добро са сторили на хората, прегръщаха се и всяка поемаше по своя път. Веднъж не издържаха и двете в един глас казаха: - Хайде да помогнем на тъжния принц и на принцесата, която иска да е жаба! Речено и сторено. Направиха каквото можеха по силите си зачакаха с нетърпение. На другия ден, когато принцесата се разхождаше, видя в краката си малко непознато семе от някакво цвете. Взе го и го посади близо до фонтана, за да има и за него вода. То поникна бързо, разлисти се, напъпи и се превърна в красиво червено цвете. Видя го принцесата, ахна, плесна с ръце, обърка се и от устата й се отрониха други думи: - Каква прелест! Невероятна красота! В жаба да се превърна, ако казвам истината. Чу се шум, духна вятър, изви се буря и хубавата девойка наистина се превърна в грозна зелена жаба, която незнайно защо квакаше ужасно силно. Огледа се, засрами се и се скри между камъните на фонтана… В същото време, в другото царство беше нощ, принцът беше там, от другата страна и забеляза нещо лъскаво пред себе си. Наведе се и го взе. Беше огледало. Погледна в него и онемя. Пред очите му се разкриха природни картини от целия свят и образи на различни жени – една от друга по-хубави, по нежни, по-умни, по- богати, по-добре облечени… Някакъв тайнствен глас му каза: - Избери си една и тя ще бъде твоя като бъдеща царица! - Искам един общ, събирателен образ на всички - отвърна тъжният принц. Всичко се завъртя пред него първо наляво, после надясно, размеси се, обърка се съвсем и той онемя за втори път от изненада, защото не видя нито принцеса, нито красавица, нито умница, нито богата жена, а една грозна зелена жаба. Захвърли огледалото и то се строши на малки парченца. Уплаши се принцът и се замисли. Тази нощ не се върна в двореца, а остана до фонтана. Стоеше като парализиран и не можеше да мръдне… На следващата сутрин фонтанът се завъртя и изведнъж спря да пее, а водата му сякаш замръзна. Беше съзрял красивото червено цвете и сякаш се омагьоса от него като влюбен хлапак. Захласна се, забрави всички песни, светлините му изгаснаха, а водата започна да се върти като полудяла. После той почервеня целият като самото цвете, а след това от него започнаха да хвърчат искри, обви се в пламъци и започна да гори от любов. Изви се вятър, чу се трясък, фонтанът избухна нагоре като гореща лава от вулкан и се пръсна на хиляди парчета, водата се разля като езеро, а денят и нощта се сляха в едно… Когато всичко утихна, между двете царства нямаше граница. Принцът лежеше по гръб на земята, а върху гърдите му стоеше жабата. Той се усмихна за първи път и не знаеше дали сънува или не, но колкото повече гледаше зеленото животно, толкова повече се усмихваше. Жабата не се стърпя, изквака три пъти и рече: - Ех, че хубав, звучен смях! И човекът е красив! Принцеса пак да стана, ако лъжа! Отново нещо затрещя, засвятка, буря се изви и жабата в принцеса пак се превърна. Принцът я прегърна, целуна я и попита: - Ще се омъжиш ли за мен? - Разбира се! – отвърна тя. И точно в този момент червеното цвете полетя към тях, а после падна върху останките от фонтана. От нежните му листенца се зарониха капки като сълзи, бавно заставаха върху камъните и сякаш ги залепяха с лепило. Скоро всичко си дойде на място като някакво невиждано чудо. Дори Феята на деня и Феята на нощта не очакваха нещата така да се развият. Бяха изумени и възхитени. Любовта беше победила и фонтанът оживя. Започна да свети в жълто, в зелено, в розово, в синьо, в лилаво, в червено и да пее толкова нежно и красиво, че принцът и принцесата сякаш полетяха от щастие към двореца. Скоро направиха сватба за чудо и приказ, а после заживяха мирно и щастливо. Управляваха двете царства заедно, често се разхождаха из тях, спираха пред фонтана, благодаряха му, наслаждаваха се на песните му и се любуваха на червеното цвете, което беше като пламък на върха на водите му и танцуваше така нежно, че караше всички наоколо да играят и пеят…