Беше тиха, топла вечер,
точно като тази.
С нежна длан косите
ми докосна и с очи нещо
ти ми каза...
Не исках да те пускам,
сърцето си със тиксо облепих.
С треперещи ръце отворих ти вратата
и ти прекрачи прага,
не исках да те пускам...
сърцето ми още плаче,
сега свободно, но думи
няма за да каже...
не исках да те пускам.
Какво ли можех да направя,
на вместо да те сграбча,
ръката ти намерих
и силно стиснах даже,
сякаш брат, брата си обича.
И горе на небето една звезда яви се,
тя винаги ще свети,
дорде не паднем покосени.
Не исках да те пускам ....
но вече знаех и сърцето си
със тиксо облепих, че що е обич знае!