Вълна съм. И в море пресъхнало,

неутешимост предугаждам.

Разбунвам капиляри дъхави,

вълни-убийци. В мор и жажда,

Голгота съм. Лимани вграждам –

сълзи, от мъката родени.

С лъчите слънчеви възраждам

очи, отдавна вцепенени.

От грях и слабост наследени,

(една убийствена отвара),

възтъмна съм. Като гангрена.

Притурям страстите в олтара.

Палач ли бях? Или бях жертва?

Сърцето ми

последните си удари отмерва...