СТОИМ ЕДИН ДО ДРУГ –
очите ти не виждам вече,
пореден празен ден,
дори и скуката не пречи.
Стоим един до друг-
всеки мълчаливо стене,
думите бъбриво си текат,
а времето за нас е бреме.
Стоим един до друг,
а колко мъничко ни трябва…
Ръцете ни преди да се смутят,
да се докоснат с ВЯРА.
Петър Пацев