Тихо, на пръсти
отива си нощта,
оставила за нас
своя лунен плод.
Безкраен миг
от вечността,
в краткия ни сън
наречен Живот...
Ти не си отивай още,
остани при мен,
не изпълвай крилете си
с ветрове- забрава,
не пропускай мигът
от Любовта сътворен.
Миг от живота
като този, завинаги
в сърцата остава.
aza_9