Халвата беше с орехи, тогава...
Когато баба носеше захар и чувен,
в халваджийница със чудна слава,
халва да изпекат, за този ден!

Денят за прошка - заговезни,
от който започваха постите.
Ръка целувахме смирени -
душите са с добро докоснати...

И до Великден спомен мил,
за заговезни, сякаш  топли!
Простен си ти и си простил -
сърдечно, от сърце, без вопли!

И всичко истинско си беше -
халвата, прошката и поста!
А в тия времена, къде сме?
С ментета всичко  тук започва!

Не истинска, е днес  халвата
и прошката, и  поста явен,
и сирената - без млека са...
И заговезни е забравен!

Халвата беше с орехи, тогава!
И нямаше я днешната несрета...
Бях малка! Баба беше млада...
Пораснах аз... А истините?! Где са?

Антоанета Александрова