Халвата беше с орехи, тогава...
Когато баба носеше захар и чувен,
в халваджийница със чудна слава,
халва да изпекат, за този ден!
Денят за прошка - заговезни,
от който започваха постите.
Ръка целувахме смирени -
душите са с добро докоснати...
И до Великден спомен мил,
за заговезни, сякаш топли!
Простен си ти и си простил -
сърдечно, от сърце, без вопли!
И всичко истинско си беше -
халвата, прошката и поста!
А в тия времена, къде сме?
С ментета всичко тук започва!
Не истинска, е днес халвата
и прошката, и поста явен,
и сирената - без млека са...
И заговезни е забравен!
Халвата беше с орехи, тогава!
И нямаше я днешната несрета...
Бях малка! Баба беше млада...
Пораснах аз... А истините?! Где са?
Антоанета Александрова
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me