Слепците умират неподозиращи нищо,
без да могат да зърнат красотата за миг!...
Притискат я във себе си, погубват я бавно,
не виждат крехкостта, умираща с вик!...
Измиват очите си със злоба и грях-
няколко пъти на ден, без молитва!
И лягат пречистени от смисъла на нощите в прах,
мъглата в студените утрини,
завива мъртвите клетки любов....
тихо, без Благослов...

автор: Моника Стойчева

Дата; 13 юни 2014г.