А колко много ми липсваш, в малките паузи, в малките капки любов, примес от жажда, от страст, от усмивка кратка, в миг, &nbsp;в който не съществувам, секунди отминал живот. Но тебе те няма, няма те в нито един&nbsp;глас, няма те в нито един&nbsp;зов , не те намирам в никой&nbsp;друг. Единствен! И след това те няма, вратата зее, стените са празни, самотата не ме плаши, плаши ме това, че дори не мога да те докосна, не мога да стигна до теб. Ти си толкова обграден, а понякога имам нужда, в миг като този, просто до теб да се сгуша, имам нужда, имам нужда от теб! Не зависимост, а просто нужда, тогава когато времето трупа, а ти не си докоснал нищо, защото имаш нужда от едно единствено. &nbsp;