Топла вечер,
наранима,
дъжд, светкавици,
вселена...
Рай ли, ад ли,
грях ли, мрак,
пак ни носиш, боже,
пак?
Че какво след теб
остави?
ЗабрАви ни ти,
нас забрАви.
А бяхме светлина
сред мрака.
Какво ли, боже,
нас ни чака?
И трепват
срамежливо дните,
не вярват даже те,
горките,
че нощ
мечтите ще разложи.
Защо го ти допусна,
боже?