Когато нощем ми е трудно да заспивам,
когато съм самотна и излишна,
когато много ме боли и ми е криво
разчепквам тишината на милиони нишки.
Тогава цялата съм изтъкана от съмнения.
И влизам в друго амплоа. И ставам ничия.
Отричам се от себе си и нямам обяснение
защо не ме докосва твоето обичане.
Когато ме боли изгарям втората си кожа.
От седмото небе политвам в бездната.
Когато ме изпива болката до невъзможност,
тогава просто се смалявам и изчезвам.