Изгубих се сред хиляди съмнения,
пътувах в нищото без да намирам път,
залутах се в ненужни обяснения...
Недружелюбен и огромен бе светът…
За кой ли път пак вяра не намирах,
отново търсех в себе си вина...
И тръгвах плахо,после пак се спирах,
но не продадох своята душа...
Отдавна нищо вече аз не чакам,
отново съм сама на кръстопът...
Не искам повече да бягам,да отлагам…
С усмивка ще започна днес деня.
Таня Симеонова
13.06.2014 г.