От ъгъла на твойта тишина
измервам най-далечно разстояние,
без птицата на твоите крила
не се завръщам... даже И в стенания!
Във въздуха без твоя дъх
смразяващ студ носа ми реже,
по кожата ми- смъртен мъх...
пониква...та какво съм аз без тебе!
Едно далечно стръкче от трева-
потрепващо във всеки порив
на търсещият себе си, на вятъра...
или пък може би от твоя поглед.