Додея му и тази светлинка -
ту облаче изтлея, ту звезда угасва.
И в хладната прегръдка на нощта
незнайно сова някъде проплаква.
Додея му и тази тишина –
луната била му е сетната утеха,
ту писък на ранена свобода,
ту вик от нараненото му его.
Додея му и тази суета –
пътеката, оказа се, е кратка.
И с болката на сетния си час -
погълна го нощта – отровно-сладка.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me