Жестока нощ,
не мога да заспя,
тежи ми тишината -
коварно мислите кънтят
и глъхнат в тъмнината.

И думите 
безмилостно плющят 
като порой от дъжд-
не, като градушка!
И не от злоба или мъст,
а от оная огнена вихрушка,
която в мен запали светлина,
и мира не ми дава мисълта,
че те загубвам като птица
ден след ден…
Така умира нещо в мен,
отива си-надежда малка…

Безумна нощ,
не мога да заспя,
а имам само лист
и химикалка…

Петър Пацев