Когато поискам,
ставам чудно цвете,
вдъхнало живот
от нежната ти длан.
Погалиш ли ме
както галят ветровете,
превръщам се в миг,
в мечтите ти желан.
Но когато се забравим,
разперили за полет крила,
ние трябва да оставим
от любовта си следа.
Да творим красота,
да бъдем с теб огън,
да разпалваме небеса,
в тях с теб да се можем.
Тогава ще има смисъл
от твоя пламенен зов,
когато и чувства, и мисъл,
са белязани от ЛЮБОВ.
aza_9