Не можех да повярвам на очите си. Отскоро се забих в този литературен сайт и има-няма да съм публикувал пет, шест стихчета, които сам дори не одобрявах, но на лични съобщения получих вече няколко страхотни писъмца от някакво момиче. Нима харесваше моите творби? Защо пък не?! Вкусове всякакви... Благодарих най-учтиво за оказания интерес и надникнах в профила й. Софиянка, на 30 години, обожаваща нежната музика, романтиката и за капак - криминални романчета и фантастика. Освен това се описваше като емоционална натура до дъното на душата си. А сега, де! Та, аз бях качил същото за себе си... Снимката й беше интересна - чаровница с готино тяло, руса дълга коса и сини очи. Дали беше истинска? По дяволите! Какво ли толкова ме интересува? Нейна си работа!... Да, ама нещо почна да ме човърка някъде вътре в главата и дълбоко в сърцето и все поглеждах за ново съобщение, сякаш животът ми зависеше от това. Е, то не закъсня и едва не паднах от изненада - всичко друго очаквах, но не и това:
            - Искаш ли да се оженим? – пишеше тя, а аз се чудех как да реагирам. Нима това маце не беше с всичкия си?
            - Чакай малко! - отвърнах и след няколко минути мълчание, продължих да натискам нервно буквите по клавиатурата – И как така се реши на тази важна стъпка в живота си? Това е голяма отговорност, а ние с теб не се познаваме и дори никога не сме се виждали! Нямам и снимка качена.
            - О, милъчък! Ти пишеш невероятна любовна поезия и аз от първите редове разбрах, че сме един за друг.
            - Но...
            - Никакво „но”! За мен нямат значение нито външния вид, нито парите... Важна е душата на човека, а твоята е супер готина... Аз съм лудо влюбена и не мога вече без теб!        
            Не знаех какво да правя, нито какво да кажа на това обяснение. Съвсем се обърках. Стана ми горещо и усетих топлината да преминава към слабините ми. Все пак бях млад мъж и всичко ми действаше на психиката. Изведнъж нервно скочих от стола, закрачих из стаята, а после си налях чаша уиски и сложих няколко кубчета лед на главата си. Гълтах питието жадно, а студените капки се стичаха по лицето ми... Бях самотник, имах нужда от жена, не издържах и написах:
            - Да се видим след час в кафенето на центъра, до метрото...
            Отговорът беше светкавичен:
            - Добре! Ще съм с дънки, розова тениска, високи обувки и червена роза в ръката. Обещавам, няма да съжаляваш...
            Имах време до срещата. Взех си душ, избръснах се гладко, сложих парфюм, а после дълго се чудех какво да облека, сякаш бях някаква суетна блондинка. Сетих се, че тя ще бъде в нещо ежедневно, а аз нямаше още от първия миг да я водя пред олтара... и нахлузих джинсите, а на раменете си метнах светлосиня риза, която ми ходеше на очите...
            Вълнението ми беше огромно. Нямах търпение да видя момичето, което ме обичаше заради вътрешния ми свят и затова хванах такси. Бях нервен до безумие и премятах слънчевите си очила от ръка в ръка. Пристигнах преди уречения час, влязох в заведението, седнах в дъното с лице към входа, поръчах си силно кафе и зачаках, изгарящ отвсякъде. Предчувствах нещо красиво, невероятно, тръпнещо, истинско, вълшебно... Дори се притеснявах като някаква ученичка на първа среща с момче, а после се размечтах. Представях си как й посвещавам и рецитирам стихове, как се разхождаме под звездите, как танцуваме двамата блус, а после как я обсипвам цялата със страстни целувки и...
            - Извинете, свободен ли е столът до Вас?
            Гласът беше женствен, дълбок и някак си топъл, страстен. Вдигнах очи и онемях от изненада. Пред мен стоеше обектът на моите терзания и държеше червена роза в ръка. Описанието беше точно: обувки с висок ток, дънки, розова тениска, дълга чуплива руса коса, обеци и... аз започнах да заеквам дори в мислите и съзнанието си. Всичко друго очаквах, но не и това. Сънувах ли? Не можех да повярвам на видяното, нито знаех какво да кажа или да направя. Само стиснах силно очилата в ръката си и те изпукаха. Усетих лепкавите капки кръв и изтрезнях напълно. Облизах пресъхналите си устни и едва се чух да питам:
            - Вие?... Ти?... Как?... Защо?
            - Уплаши ли се?... Глупчо такъв! – ми отвърнаха отсреща - Нима има някакво значение, че съм толкова... красив и готин?
            Е, за мен беше важно, нищо че мълчах, аз си бях и оставах нормален мъж, а не гей... Всичко свърши и то - просто някак си дотук...
            Когато се прибрах вкъщи, пуснах компютъра, влязох в сайта и блокирах въпросната „дама” завинаги.

Рая Вид, 10.05.2014