\"НА ПРАГА НА СМЪРТТА\" от Силвър Леоне.

  Едно време бях момиче със свободна воля и желание за живот. Бях свободна и щастлива правейки хората нещастни. Сега си стоя с очакване на смъртта да ме навести и да отнеме живота ми. Преди една седмица всичко ми беше безразлично и не ми пукаше за нищо, но сега... Сега всичко се промени. Направих така, че в най- тежките си моменти да съм сама без приятели. Стоях си сама в леглото си и съжалявах за всичко, което бях направила. Обвинявах се за всичко зло, което причиних на хората и по цели дни ридаех.
   Преди седмица разхождайки се по улиците на Манхатън с цигара в ръка аз загубих съзнание. Събудих се в болница с нетърпеливи погледи насочени към мен. Чувствах се безсилна и усещах болка в сърцето си. Докторът влезе в стаята, в която бях настанена и бавно се приближи до нас. Нямах сили да говоря, затова само наблюдавах с очакване някой да каже нещо, с което да разбера какво стана и защо съм в болница.
- Госпожо Пиер, дъщеря Ви има СПИН. - изражението на доктора беше тъжно, както и моето. Погледът на родителите ми също беше тъжен. Всички останахме без думи. Никой не знаеше какво да каже. Остра болка отново се появи в сърцето ми и затворих за миг очи. 
  Беше дошъл края на мълчанието и мама реши да проговори опитвайки се да не се разплаче.
- Д-р Уолш, искам незабавно да започнете с лечението на дъщеря ми! - Всички погледи бяха насочени към мама. Тя беше силна жена, но имах чувството, че всеки момент ще се строполи на земята.
- Ще направим всичко възможно, госпожо. - Докторът напусна стаята и мама седна до мен на леглото. Погали ме и се вгледа дълбоко в очите ми. Виждах страданието. Тази болест е нелечима, поне така съм чувала.
- Илайша, мила, какво си направила? - Сълзи се стекоха по лицето й. Не знаех какво да кажа... бяха само 17 години, а имах СПИН.
- Мамо, аз...  - не успях да довърша. Започнах да плача. Мама ме дари с прегръдка, която винаги ме отпускаше. Оставих се в нейните прегръдки, докато една сестра не влезе.
- Господин и госпожо Пиер, докторът иска да говори с вас. - Двамата кимнаха на сестрата и тя излезе, за да ги изчака пред вратата.
- Връщаме се след малко, Илайша. - Татко ме погали по бузата и излязоха от стаята.
ГЛЕДНА ТОЧКА НА АВТОРА.
Сестрата придружи родителите на Илайша до кабинета на Д-р Уолш и след това ги остави.
- Заповадяйте. - Посочи им места, където да седнат.
- Разкажете ми за тази болест,  д-р Уолш. - Каза Господин Пиер след като се настани на удобното кресло.
 - Тази болест е изключително опасна и заразна. СПИН се предава чрез полов контакт или използване на игли принадлежащи на хора заразени от СПИН.  Това предаване може да стане при кръвоприливане или кърмене. Трябва да поговорите с дъщеря Ви за това как се е заразила с тази болест.
- Непременно ще го направим. - Разтревожено отговори г-жа Пиер.
- Илайша вземала ли е наркотици? - попита ги докторът.
- Докторе, дъщеря ми е бунтовничка, но предполагам, че не е стигнала до там.  За две години тя много се промени. Вече не е Илайша, която ние познавахме преди. Но очаквам всичко от нея, защото за тези две години аз я наказвах много, но наказанията само влошаваха нещата, затова спрях да я наказвам.

От Автора: Това е първата ми история. Очаквам да изразите мнението си!