Земята в знойна вечер се разтваря

в очакване стаено на дъжда,

а той небрежно някак се забавя

да я обсипе с ласки. Мисълта

за идващата нощ и за отмора,

която ще намериш във съня

е толкова приятна. Чужди хора

не дебнат на вратата. Самота.

Престанах да се гледам в огледало-

очите са бездънни езера,

опитвам се да бъда всъщност цяла.

Понякога ми иде да крещя.

Но често се затварям, онемяла

от целия парад на суета.

Душата ми е силно зажадняла

за истинност и малко доброта.

14.06.2014 г.     ЕЛИА

София