В необятния всемир.

В необатния всемир,

на длъж и шир

скита се безпир,

да дири мир

духът ми уморен

в доброто уверен.

Истина разнася,

в мечти се унася

зло да победи

да няма веч беди.

Всички да са щастливи,

докато са живи.

Голяма е таз мечта.

Има я на човека в душата.

Зависи от Вечността.

Ако Вечността реши

и природата на човека промени

таз мечта реалност ще стане

и вчен мир ще настане.

Раят от небесата

ще слезе  на земята.

Радост и красота,

щастие и доброта

ще изпълват всяка душа

докато е жива и диша

на зимята и в небесата.

1999г.