Замират акорди на бясна китара.
Във струните свойта душа
изля китаристът – кипяща и млада,
запали и гря ми кръвта.
Забързани, чувствени пръсти по грифа!
Луд звук се удари и спря,
с поглед простреля ме, стон ме повика,
разтърси ме, после замря.
Ще помня до края, ще помня, Доминго,
нощта в андалузки звезди
и танца греховен на твойто фламенко,
във моите делнични дни.
Петструнна китара, задъхана птица,
ръцете ти, бели криле –
и как се превърнах в една хубавица
за миг, в твойто страстно „ОлЕ“!