Очите ми разказваха история,
но никой не ме пита за това..
когато ти душата ми оголи я
какво във нея всъщност ти видя.
Устните издаваха желание,
ще смееш ли по тях да прочетеш,
че точно ти си моето страдание,
греха, на който да се отдадеш.
Ръцете ми... трепереха до твоите.
Кажи ми, как да те оставя първа?
Разкъсай ги веднъж завинаги оковите,
които все ме спират да си тръгна.
И ще ти липсвам ли, когато си отида?
Знам, възможно е сега да го отричаш.
Спокойно, няма как да се обидя,.
щом съм момичето, което ти обичаш.