&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Всеки нов ден&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; ме сродява с вятъра, всеки нов час&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; животът ми гради, всеки слънчев лъч&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;се заплита в косите ми, всяка капчица дъжд &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; от&nbsp;очите ми струи, а песента за тях,&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;дава смисъл на дните ми. Природата е котвата,&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; която в живота държи все още&nbsp;душата ми &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; и като Човек ме твори. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;aza_9 &nbsp;

uFeel.me

КОТВАТА