На прага на сърцето да останеш -
от външната страна.
Да има слънце
и открехната врата,
а после зид, верига и тъма.
Пред моето сърце праг няма,
само бордюр от дъхави цветя,
веригите са скъсани отдавна
и слънчева съм по душа.
Не е потребен ключ за обичта,
но поднесат ли ми затръшната мечта,
сърцето в дом на вятъра ще окова,
душата с катинари ще заключа,
жив плет ще оплета
и прагове ще очертая там -
от тъмнина.