Не можеш да ме имаш. Няма как…

Сърцето си отдавна аз заключих.

Душата ми потънала е в мрак.

Любов от никого така и не получих..

В мен всички виждаха една жена.

Но бавно си отива красотата.

Знам, някога ще дойде старостта,

а с нея неизбежно самотата…

Аз нямам повече какво да дам -

след всички давания нищо не остана.

Дали ще мога да обичам пак, не знам…

Дали ще се почувствам пак желана…

Дали ще мога да повярвам пак,

че някой някъде ме чака?

Ще видя ли във нещо знак?.

Отдавна аз сълзите вече си изплаках…

Но още има я във мен жарта…

Все още тлее във студеното огнище…

Дали ще се събуди любовта?

Не знам.Сега не искам нищо…

15.О6.2014 г