Не съжалявам за нищо                                                                                               във този свят -                                                                                                         беден съм бил,                                                                                                         а също богат!

Крилете на вярата
ме носеха вред,
щастлив бях,
и даже с късмет!

И сега съм щастлив-
за малко,за кратко,
прилича понякога
на бохемско лято!

Пътеката моя
криволичеше често
и падах,и ставах,
но живеех честно!

Прощавах предателства,
нанесени рани,
обичах и страдах,
за истини странни!

А там дето можех
посадих и дърво,
след мен да остане
поне нещо добро!

Красиво и честно
раздавах любов,
така през живота,
минавах, суров!

Понякога самотен,
понякога приет,
такъв си останах-
човек и поет!

Петър Пацев