Не ми трябва

съвестта ти трезва,

мина времето

за булчинска премяна,

не слагай булото

на срам и на сълзи,

при мен ела -

мила и засмяна!

 

Да седнем пак

на чаша вино,

ухайна свещ

лицата да погали,

ръцете ни да се

докоснат плахо,

а виното-

кръвта ни да разпали.

 

На танц ще те поканя

после аз,

вплетени в едно

като върби,                            

забравили за минало,

за настояще,

за сбогом ще ти махна

призори.

 

И тъй ще се надявам

да те срещна,

отново в  този свят

нелеп,жесток…

Животът е една

изкусна грешка,

в която винаги съм

роб!

 

Петър Пацев